„ПЛЕМЯ БЕЗДОМНЫХ...”
Виктор Платонович Коркия (р. 1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЛЕМЕТО НА БЕЗДОМНИТЕ
Скита бездомното племе по улици, крета,
без да признава в душа ни деца, ни бащи.
Властители наши, изгубили власт в умовете,
за вечен мотор на идеи лелеят мечти.
Но вечен двигател остава сред таз свръхдържава,
ръждясва на двор за добитък при калния ров.
Децата, от Бога забравени, всъщност са прави,
невярващи в страшните думи за бъдно добро.
Ударения
ПЛЕМЕТО НА БЕЗДОМНИТЕ
Ски́та бездо́мното пле́ме по у́лици, кре́та,
бе́з да призна́ва в душа́ ни деца́, ни башти́.
Власти́тели на́ши, изгу́били вла́ст в умове́те,
за ве́чен мото́р на иде́и леле́ят мечти́.
Но ве́чен двига́тел оста́ва сред та́з свръхдържа́ва,
ръждя́сва на дво́р за доби́тък при ка́лния ро́в.
Деца́та, от Бо́га забра́вени, всъ́штност са пра́ви,
невя́рвашти в стра́шните ду́ми за бъ́дно добро́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Коркия
ПЛЕМЯ БЕЗДОМНЫХ...
Племя бездомных слоняется между домами,
не признавая в себе ни отцов, ни детей.
Властители дум, потерявшие власть над умами,
лелеют мечту запустить генератор идей.
Но двигатель вечный лежит посреди сверхдержавы,
под небом открытым ржавеет на скотном дворе.
И дети, забытые Богом, по-своему правы,
когда равнодушны к зловещим словам о добре.
1987 г.
---------------
Руският поет, драматург и преводач Виктор Коркия (Виктор Платонович Коркия) е роден на 12 юни 1948 г. в Москва. Завършва Московския авиационен институт (1973 г.). Публикува поезия от 1973 г. От 1976 до 1990 г. работи в отдел поезия на сп. „Юность”. Един от участниците, а от 1989 г. председател на московския клуб „Поэзия”. Член е на Съюза на писателите на СССР. Публикува поезия в издания като „Горизонт”, „Истоки”, „Весть”, „Зеркала”, „Молодая поэзия 89”, „Порыв”, „Кардиограмма”, „Солнечное подполье”, „Современная драматургия” и др. Автор е на стихосбирката „Свободное время” (1988 г.), на романа в стихове „Дон Кихот и Санчо Панса на острове Таганрог” (1997 г.), на пиесите „Черный человек, или Я бедный Сосо Джугашвили” (1988 г.), „Ночь святого Лаврентия” (1991 г.), „Непобедимая Армада” (1995 г.), „Уроки любви” (1996 г.), „Гамлет.ru” (2001 г.), „Аристон” (2004 г.) и др. Живее в Москва.